Повечето хора изживяват времето си в мисли, които гласят ,,Не съм достатъчно добра“ – или по-просто казано „Не заслужавам“. Многозина така изживяват живота си. Някои много добре се преструват, което не променя отношението им към тях самите.
Други стигат до момент, в който казват „Предостатъчно ми е!“
Това е преломна точка. Обикновено чув- ството се съпътства от страст, понякога гняв, особено ако тези хора имат чувството, че са се възползвали от тях или са ги тормозили. И все пак този момент е далеч по-добър от „Не съм достатъчно добра“ най-вече защото стигналите до него хора трудно ще допуснат отново да ги използват или да ги тормозят.
Много често ме питате как говоря с такава увереност и как съм толкова щастлива и доволна. Не съм. Не винаги съм такава и не е нужно. Само че, когато ти дотегне (тъй като това състояние е уморително) в един момент си казваш “Писна ми! От тук нататък ще правя това, което АЗ искам, пък да става каквото ще!”
Доста бързо след като поемете на пътешествието да откриете обичта към себе си, стигате до място, където чувствате, че ви е предостатъчно. Предостатъчно вече сте се чувствали по-долу човек. Предостатъчно са ви тормозили и са се възползвали от вас. Предостатъчно сте се страхували. Предостатъчно сте живели с неувереност в себе си.
И тогава започват да се случват малки чудеса, леки промени в хората или заобикалящата ви среда, които преди това просто са липсвали. Вече не чувстваме нужда да доказваме колко струваме, не се чувстваме принудени да се съгласяваме с някого, нито имаме нужда хората да ни харесват. Много по-устойчиви сме на срама. Не се страхуваме да покажем слабостите си, да дадем израз на гнева си или открито да покажем уязвимите си места. Освен това се грижим за себе си.